Чудеса.net
След откриването на Новия свят, търговията със злато и подправки е процъфтявала, и това е станало повод да се развива и пиратството
В началото на ХVІ в. от Америка към Европа потичат потоци от злато. Богатствата на ацтеките и инките стават плячка на испанските конквистадори, които по море ги пренасят към Стария континент. Разбира се, броят се на пръсти онези испански кораби, които достигат своята цел. По-голямата част от тях стават жертва на английските капери или на френските корсари. И едните, и другите са пирати, само че каперите и корсарите са на официална служба към английската и към френската корона, на които дават процент от направеното. Известен е знаменитият английски мореплавател и пират Франсис Дрейк, който дори е удостоен с дворянска титла за подвизите му, спечелили “на отечеството милиони фунта стерлинги”.
В своето болшинство обаче пиратите не делят плячката си с никого. Обикновена практика е да заровят заграбеното на някой самотен остров с надеждата, че един хубав ден ще го изровят и ще осигурят старините си. В Карибско море за база им служи остров Пинос /днес Хувентуд, в пределите на Куба/. Легендата гласи, че там са закопани съкровищата на известните пирати Дрейк и Лафит. А намиращият се в Тихия океан остров Кокос е наричан “островът на съкровищата” и “пиратски сейф”.
През лятото на 1962 г. на остров Кокос пристига група френски търсачи на съкровища, които правят огромна реклама на експедицията си. Надяват се, че дори да не намерят пиратските съкровища, приключенията им на острова ще послужат за написване на книга, за създаване на филм, от които също ще се спечелят луди пари. Само че сметките им излизат криви лодката им попада в бурен водовъртеж, преобръща се и повечето членове на експедицията се издавят. Спасява се само един, когото вълната изхвърля на острова, откъдето след два месеца го прибира случайно минаващ оттам кораб.
Съвременниците обясняват събитието с проклятието, което виси над всяко заровено пиратско съкровище. Говори се, че при закопаване на богатствата си пиратите произнасяли следната клетва: “Нека онзи, който се докосне до скритото тук мое злато, да помни, че обратният му път няма да е по-дълъг от острието на ножа ми.
Известен е и случаят със заровеното на о. Амалия съкровище на знаменития пират Едуард Тич. Преданието гласи, че сутрин преди изгрев, докато екипажът на кораба му тънел в блажен сън, пиратът, придружаван от един от моряците, си навлизал във вътрешността на острова. Там сред гъстите джунгли морячето заравяло съкровището, след което Тич го обезглавявал и хвърлял трупа му в скривалището. Вярвало се, че духът на убития ще пази богатството, докато собственикът му дойде да го вземе.
Въпреки многобройните експедиции на този остров досега съкровищата на Едуард Тич не са намерени. Смята се, че изреченото от него проклятие и духовете на убитите моряци ревниво ги пазят.
Разбира се, че това не са духове на умрелите, а демонски духове, тъй като в Библията е обяснено, че такива духове не съществуват, а това са духове от космоса или по-точно паднали ангели, които са изгонени от Бог от небесните обиталища. Те се явяват и по време на спиритически сеанси на медиумите и имитират духовете на починалите. В случая с проклятието на пиратите, те изпълняват тази роля, да загиват хора. И не само там, но и при много нещастни случаи, гибелта на хора, се дължи на тях, без ние да подозираме нищо. Също те изпълняват заклинанията и магиите.
Още по темата за съвременните пирати в расо и костюми, и важните послания за нашите поколения – ТУК.
